Нощен клуб "Lagune"

Точно това ми трябваше след такъв натоварен ден. Всъщност, точно това ми трябваше от месеци насам. И пак не беше удовлетворяващо, защото навсякъде, по всяко време в денонощието, на практика аз бях на работа... особено ако някой от свръхестествените копелета не знаеше как да се държи.

Отпих една голяма глътка от уискито си, почти пресушавайки го, и отново се огледах около себе си. На дансинга тълпата се друсаше в такт с музиката, сиянията около хората се сливаха едно с друго, създавайки най-различни и интересни цветове. Над всички бе надвиснал един голям облак цигарен дим, който не бе сред най-добрите приятели на белите дробове, но на кой му пукаше? Да пушиш бе успокояващо... някои дори го мислеха за готино, но аз пушех главно защото бях отегчена и се надявах по-бързо да умра.

Ще ме попитате - тогава защо не се хвърля пред някоя кола, да скоча от висока сграда или да си срежа вените? Ами, вижте, работата е там, че самоубийството е клиширано и изтъркано. Не ми липсва смелост да го направя, но просто не е в стила ми. Аз искам обстоятелствата да ме самоубият, за да мога след смъртта си да има кого да преследвам.

Изведнъж аурата на едно момиче привлече вниманието ми. Не ми трябваше да слушам инстинктите си, за да разбера, че е вампир - сиянието около тялото й ясно показваше всичко. Взех питието в ръката си и се запътих към момичето. Застанах точно пред нея и я погледнах в очите.

- Не убиваш хора, за да пиеш кръв, нали? - попитах с тон на полицай, който разпитва някой подозрителен тип - съвсем делови, без излишни емоции.